Изследване за Западнонилска треска (West Nile Virus)

Вирусът на Западнонилска Треска  (WNV) е арбовирус, принадлежащ към семейство Flaviviridae и се пренася от комари от рода Culex. Заразяване от Западнонилска Треска са чести в Северна Америка, Европа и Близкия изток. Случаи на WNV са докладвани от много страни по света. WNV инфекцията обикновено е лека и самоограничаваща се. Изчислява се че 80% от заразените с WNV са асимптоматични. Когато е симптоматично и след инкубационен период от 2–15 дни може да има треска, умора, главоболие, неразположение, болки в мускулите, гадене, повръщане, лимфаденопатия и преходен обрив. Невроинвазивно заболяване (менингит, енцефалит или остра вяла парализа) се развива при <1% от заразените лица. 

Средното време от откриването на вирусна РНК до появата на IgM антитела е около 4 дни, а за откриване на IgG - 8 дни. Ако се вземе серум в рамките на 8 дни от началото на заболяването, липсата на откриваем вирусспецифичен IgM не изключва диагнозата Западнонилска Треска. При невроинвазивни специфичният за WNV заболяване IgM почти винаги се открива до момента, в който се появяват симптоми. Откриваеми IgM могат да персистират до една година. Основното ограничение на серологичните тестове е широката кръстосана реактивност с други флавивируси (като напр Вируси на енцефалит Zika, Dengue или Japanase).  

В лаборатория Писанец изследването за Западнонилска треска се извършва по метода CLIA (ChemiLuminescent ImmunoAssay) - тестове за откриване на IgG/IgM антитела са с повишена чувствителност и специфичност в сравнение с обикновената ELISA.  

Резервоар на вируса са птиците. Комарите могат да бъдат заразени при ухапване на заразена птица, посредством поглъщане на вируси, циркулиращи в нейната кръв. Така те се превръщат в носители (вектори) и разпространители на вируса от заразени птици към здрави птици и други видове гръбначни животни. Комарът е способен да зарази нови животни, от които пие кръв. Намирането на мъртви врани е признак на възникване на инфекция в района. Този факт е заложен в някои от програмите за превенция и наблюдение на вируса. Комарите са главните вектори на вируса на западнонилската треска. Към месец юни 2005 г. той е изолиран в около 60 вида, предимно от род Culex и Тигровият комар (Aedes albopictus) - през 2011 г. за пръв път е установено наличие на тигров комар в България, в Созопол. През 2014 г. е установено наличието му в Бургас и Пловдив, а до 2016 г. – и в Пазарджик, Варна и Благоевград)

Инфекцията е регистрирана в Африка, Европа, Близкия изток, Централна Азия, Океания , а напоследък се разпространява с бързи темпове и в Северна Америка.

През 2018 г. са регистрирани случаи на Западнонилска треска в страни от Европейския Съюз (Италия, Гърция, Румъния, България, Унгария, Франция, Австрия, Хърватска и Словения) и в други държави (Сърбия, Израел, Косово).

В лаборатория Писанец се изследват IgG и IgM антитела, в серум.